КОНСПИРАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с конспирация; таен, скрит, нелегален. Полицията не можа да залови разпространителите на позивите, .. Илия Саваков знаеше, че в областта съществува здраво изградена комунистическа конспиративна организация. Д. Ангелов, ЖС, 52-53. Само преди три-четири месеца беше разкрита конспиративна група от десетина младежи. Натикаха ги в затвора. Кр. Григоров, ТГ, 24. Като учител в с. Дебър денем той [Караславов] учи децата, а през нощта се занимава с конспиративна дейност, изнася храна за нелегалните. Лит. XI кл, 253. Авторът на писмото, който е и председател на комитета, съгласно конспиративната практика не се подписва с името си. Ив. Унджиев, ВЛ, 310.


Източник: Речник на българския език (онлайн)