КРА̀ЧО̀Л м. Долна част на панталон или друг вид дълги гащи, която обвива крака като тръба. Той опипом в тъмнината намери панталоните си и ги нахлузи, но на два пъти не можа да улучи единия крачол. Д. Спространов, С, 246. Репин наближи бурлаците. Всички бяха гологлави. Скъсаният крачол на един от тях се влачеше по земята. Е. Йончева, ЗГ, 114. Гащиризонът на няколко места се протърка, .. Жената на Заяко отряза крачолите до колената. Й. Радичков, СР, 105. Десетина боси моряци със запретнати крачоли, голи до кръста, шумно нахълтаха отнякъде и почнаха да мият палубата. М. Марчевски, ОТ, 498.
◊ Извира ми (изтича ми, тече ми) от (из) крачолите; текат ми парите (алтъните) из крачолите. Разг. Много съм богат, имам много пари. — Тези пък какви ли ще са? .. — Арнаути, .. От месец повече живеят в хана, .. От заран до вечер кръстят ръце, а парите им текат из крачолите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 487. — Е, а тоя барут, дето го раздава бадява, и него ли плащал? Да не му текат алтъни из крачолите на Пазвантоглу? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 14-15.
— Друга (диал.) форма: кра̀чел.