КРИВОЛИНЀЕН, -нѐйна, -нѐйно, мн. -нѐйни, прил. Спец. Който се отнася до крива линия. Противоп. праволинеен. Филмовият канал се прави с криволинейна форма, като кривината му се съгласува с кривината на полето на прожекционния обектив. Й. Венов и др., К, 60. При наклоняване на кораба приложната точка на силата е изминала криволинейния път AB. Й. Пращинков, ТК, 238.
◊ Криволинейно движение. Φиз. Движение, на което траекторията е крива линия. Криволинейни движения извършват хоризонтално хвърлените тела, водата при изтичането ѝ във вид на струя, .., Земята около Слънцето и др. Физ. IX кл. 1965, 6.