КУ̀КУ1, мн. -вци, ср. Разг. Грубо. Изкуфял смахнат човек. Той е голямо куку. Δ Такова куку като него не съм виждала.
◊ Каквото куку, таквоз и пипе. Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци. Безспирно, неуморно, непреривно Славейков се подигравал с патриаршеските „кюлюс-пюлюс клетви“, с фанариотските попове, които били „каквото куку, таквоз и пипе“. Хр. Бръзицов, НП, 121. Като куку и пипе. Разг. Пренебр. За хора, които винаги са заедно. Тези двамата са като куку и пипе. Ще ги срещнеш навсякъде. Куку и пипе. Разг. Пренебр. За човек или хора с недосетлив ум. — Иван ли? Той е куку и пипе. Δ— Тия двамата ли? Махни ги! Те са куку и пипе! Ни куку не рекох. Диал. Нищо, нищичко не рекох.
КУ̀КУ2 ж. Диал. Кукувица1.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.