КУРШУМЕНОСЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е тъмносив; оловносив. Но какво става? Зад мама се задава куршуменосив парцалив облак, .., затрещя. Сп. Кралевски, ВО, 64. Надолу от Средногорци, където пътищата към Мадан и Рудозем се разделят, а реките Черна и Бяла се сливат, Арда тече куршуменосива: стигнали сме до първата флотационна фабрика. Н. Стефанова, РП, 119. Наистина зад гърба ни слизаше куршуменосива стена. Дъждът застрашително тътнеше като въоръжен до зъби ескадрон. Н. Стефанова, РП,. 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)