ЛАПНЍШАРА̀Н м. Разг. Пренебр. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак, лапнимуха. — Седях си така и си мислех — какво ще правим с този разтурен син? Развейпрах, .., мари, лапнишаран и половина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. — Всичко виждам, всичко разбирам аз, ти недей ме смята за лапнишаран... Б. Обретенов, С, 26.