ЛЕКОПОДВЍЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от лекоподвижен; лесноподвижност. В средата на стрелката има стъклена или ахатова шапчица, с помощта на която се поставя на острие. С това се намалява триенето и се постига голяма лекоподвижност на стрелката. Физ. VIII кл, 1965, 77. Самоходната косачка се обслужва от един човек, тъй като притежава голяма лекоподвижност и маневреност. М. Дуковски и др., СМ, 210.