ЛОПА̀ТА ж. 1. Железен или дървен инструмент във форма на широка плоскост с дръжка, с който се загребва, копае или рине нещо. Нарамваме ние търнокопите и лопатите и право там .. и започнахме отляво до върбата да копаем. Д. Немиров, Б, 125. На третата сутрин снегът беше невиждано дълбок. От всички врати наизлязоха жени, мъже, деца и с лопати, с вили, с дъски в ръце се заловиха да отхвърлят към улицата цели болвани от белите преспи. Д. Бозаков, ДС, 113. Бяха почнали да разтоварват един камион с руда. Двама работника я хвърляха с лопати в зиналите гърла на първоначалните бункери. С, 1954, кн. 3, 86. Пред фурната беше триножникът само на един от продавачите .. Стопанинът изтегли с дългата си лопата последнята тепсия. Ст. Чилингиров, ПЖ, 122.
2. В съчет. със същ. Количеството материал, който се съдържа в такъв инструмент при загребване. Разбира се, аз всякога отказвах да приема такъв подарък, .. Но той като че ли не искаше да слуша моите обяснения, донасяше лопата жар и моята печка скоро весело запламтяваше. Стр. Кринчев, СбЗР, 341. Започна да снежи и всяка снежинка беше за Палечка това, което за нас е цяла лопата сняг, защото сме големи, а тя беше мъничка колкото нашия палец. Св. Минков, СЦ (превод), 68.
3. Разг. Гребло, весло. Хаджи Хасан ага и другарят му се наместиха в ладията. Ладиярът взе лопатата. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Кир беше легнал по средата на лодката и опъваше веслата. Мускулите на голите му ръце се завързваха на възли, щом опънеше лопатите. Г. Караславов, Избр. съч. V, 298. Влизам и аз в кораба. Отблъскваме го от пристанището, хващаме се за лопатите и „Вапцаров“ бавно и тържествено се отделя от брега. П. Незнакомов, МА, 46. Роман Лакапин пристигна на триера — галера с три реда лопати. А. Каралийчев, С, 38.
◊ Права лопата. Разг. Лопата с отвесна права желязна част за копаене на земя; бел2, лизгар. Само един пласт бе отхвърлен с права лопата от земята и се откриха гърнета. ВН, 1960, бр. 2630, 4.
~ Въртя се като фурнаджийска лопата. Разг. Лесно си меня мнението, не съм последователен в действията си, в постъпките си. Двоелика лопата. Диал.; Фурнаджийска лопата. Разг. Човек, който често мени мнението си според обстоятелствата; двуличен, лицемерен човек. До мотика и лопата гоня. Диал. До смърт, докрай гоня. Ще те гоня до мотика и лопата. Не ги рина (рови) с лопата. Разг. За пари — печеля с голям труд и усилия, не получавам наготово. С лопата да ги ринеш. Разг. В голямо количество са, в изобилие са, много са. — Жени не ми трябват — каза досадно Момешки, .. А жени имам, колкото щеш .. С лопата да ги ринеш. К. Калчев, ЖП, 262. — Минеш през още по-тясна дупка и какво виждаш? Тук куп лири, там меджии, алтъни безчет, а пък рубетата с лопата да ги ринеш. Д. Немиров, Б, 65. Тичам с лопата на пожар. Разг. Подигр. Върша нещо безсмислено, глупаво. Ударен с лопата по главата. Разг. Употребява се за глупав, завеян човек.