ЛЪСКАВОЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е черен с лъскавина. На ята се изсипваха лъскавочерните скорци, които подсвиркваха като малчугани. Кр. Григоров, ПЧ, 39. Лъскавочерни пера.


Източник: Речник на българския език (онлайн)