ЛЮБВЕОБЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който обича много, силно, всеотдайно. Безкористен до себезабравяне, .., любвеобилен, очарователен със словото си, .., той привързваше като никой друг ония, които го доближаваха. СбЦГМГ, 259. Всеки от народните учители и учителки бе интересен, .., непристорен, добър, любвеобилен — както бяха тогава всички просветени и непросветени българи. СбЦГМГ, 78. Човек трябва да се възпитава чрез музиката, за да стане любвеобилен, благороден и храбър. К. Петканов, В, 106.
2. Който изразява силна, всеотдайна обич. Погледът на славянски любвеобилните му очи сега е изпълнен с тих упрек. А. Страшимиров, Съч. V, 302. Когато на човека погалят сърцето с чиста любвеобилна ръка, то първата му работа е да гледа с кротки очи и с благи думи да посреща и изпраща хората. К. Петканов, БД, 214. Българите умееха най-добре да откриват любвеобилното си сърце вкъщи. Гощаваха го с печено агне и червено вино. Ст. Даскалов, ЕС, 226.
— От рус. любвеобильный.