ЛЮБОПЍТСТВО, мн. -а, ср. Обикн. ед. Стремеж, силно желание да се научи, разбере, узнае нещо. Борис го слушаше с любопитство и му изглеждаше чуден начинът, по който Ванков гледаше на света, на реда в живота. Д. Талев, И, 298. Любопитство и учудване възбуждаше тая неизменна и мълчалива могила, забулена с непроницаемата тайна на вековете. Й. Йовков, Ж 1920, 125. Доктор Гатев с любопитство загледа човека, седнал до шофьора. М. Грубешлиева, ПП, 162. Гризеше ни любопитство и с Геня искахме ловците да ни разкажат и някои други истории, интересни, съвсем северни. Й. Радичков, НД, 152. Виждаха ма така също и останалите работници от станцията, ..: „Защо тоя човек бяга от хората и никъде не излязва?“ Но като знаеха, че челебията не търпеше твърде да удовлетворява подобни любопитства, не са простираха по-нататък. З. Стоянов, ЗБВ I, 253. С любопитство гледах тогоз челяк, желаех да дода с него в по-близко сношение и мислех как да му пригодя. Св. Миларов, СЦТ, 22.
◊ За любопитство. За задоволяване на някакъв интерес, за сведение, което съдържа нещо любопитно, интересно; за сведение. За любопитство ние цитираме и някои от куплетите, които г. Каплуновски привежда из Сливница в руски превод. Ив. Вазов, Съч. XVI, 170.