МАНИАКА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Мед. Който е свързан с мания1 (в 1 знач.). То [психичното разстройство] се изразява различно, което определя и различните типове прогресивна парализа — .., депресивен тип, маниакален тип и др. Ил. Петков и др., КВБ, 211. Маниакален пристъп.
2. Който е израз, проява на мания1 (в 1 знач.). Безупречната отмерена Мария, зад която сияеше златото на „Никотиана“, се беше превърнала в окаяна човешка развалина. Меланхоличното спокойствие на лицето ѝ бе сторило място на тъпа, маниакална усмивка. Д. Димов, Т, 188. Най-силна е сега културната ни стихия у писателя .., той работи с най-голям жар. С жар, който на мнозина се вижда маниакален. С едно себеотрицание, което за трезвените хора на деня граничи до безумие. Р, 1925, кн. 4, 2.
3. Прен. Книж. Който излиза извън рамките на нормалното, естественото и започва да наподобява на мания1, да граничи с мания1 (в 1 знач.); налудничав. — Човекът с главна буква? — Може и с малка... — А, щом може и с малка — скоро ще се запознаете с неговата алчност, ненаситност, маниакално славолюбие, егоизъм, властолюбие... И тъй нататък, и тъй нататък... Др. Асенов, ТКНП, 192. Тия самоубийци са обладани от една маниакална идея и трябва на всяка цена да се прекъсва ходът на черните им мисли, непрекъснато да им се отклонява вниманието. Ж. Шемтов, ФП, 50. Щях още в началото да го прекъсна с „Известна ми е маниакалната платформа на дружеството за защита на животните!“, но отново се сепнах. Л. Дилов, МСП, 77. Най-важното бе да си купи нещо за сън и той се опитваше да запомни това, повтаряйки го с маниакално търпение. Ем. Манов, БГ, 217.
4. Прен. Книж. Който е много голям, силен, проявява се във висока степен. — Вродената ти мнителност почва да взима маниакални размери. Б. Райнов, НН, 370.
— От лат. maniacalis през фр. maniacal.