МЕЖДУНАРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до много или всички народи; интернационален. Фирмата беше добре позната в тия тържища, ползваше се с голямо доверие и кредит — един подпис на стопанина или едно телеграфно нареждане .. качваше и сваляше цените на международния пазар на кожи. Д. Спространов, С, 75. Дали и това селище не е някаква нова Мека на международния туризъм? Св. Минков, ДА, 31. Международно движение за защита на природата. Международно списание.
2. Който служи за връзка, който свързва две или повече страни, държави. През руските земи е минавал международен търговски път „от варягите — към гърците“. РД, 1950, бр. 126, 4. Международен път. Международно пристанище. Международен влак.
3. За връзки, взаимодействие, съвместна дейност или прояви — който се установява, съществува между два или повече народи, националности, държави; интернационален. ΠΕΗ-клубът е организация за международно общуване, срещи, опознаване и сътрудничество на писателите. А. Каралийчев, С, 84. Международен научен обмен. Международни контакти. Международно икономическо сътрудничество.
4. За организация или за документ, закон и др. — който е съвместен, общ за много или всички народи; интернационален. Правителството се обърна и към международната полиция, въпреки че по този начин силно накърняваше своя престиж. Л. Дилов, МСП, 139. Избра се международен комитет на физиолозите, реши се, че следващият конгрес по покана на Швейцария ще бъде в Цюрих. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 48. Общоприетият принцип на международното право е да се щади във войната мирното население, което не участва пряко във военните действия. РД, 1950, бр. 238, 1. Международен език. Международен стандарт. Международна измерителна система. // За културна, спортна и др. под. проява — който е съвместен, общ за два или повече народа; интернационален. Международна изложба. Международен музикален конкурс. Международни плувни състезания.
5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със задгранична дейност, със задгранични дела; външнополитически, външен. Няма вътрешно или международно събитие през периода 1937-1940 г., на което той [Кирил Маджаров] да не се е спрял със статия, бележка, дописка, фейлетон. В. Йосифов, Избр. тв I, 41. — Слушай, бай Славяне — заприказва той [Недко Боев], като се усмихваше, — на борсата на международната политика понятието чест не се котира. Не си ли го разбрал досега? Д. Ангелов, ЖС, 109. — Съгласете се, че правителството [на Румъния] мъчно би получило международно признание, ако в същото време покровителства една такава българска армия. Ст. Дичев, ЗС I, 382. В своята история България никога не е имала такъв подчертан политически, обществен, международен авторитет. Л. Стефанов, ВД, 87. Международни новини.