МЕЛАНХО̀ЛИЯ ж. 1. Мед. Душевна болест, характеризираща се с емоционална и интелектуална угнетеност, мрачно настроение, забавяне на мисленето и пр. Под влиянието на тоя затворнически живот в нея са развила меланхолия, здравието ѝ са разстроило. Знан., 1875, бр. 10, 149. Ако ся иска от децата да се напрягат, преди да наякнат, колкото трябува, то им ся накръняват няколко от силите, които ся потребни, за да им порасте тялото .. и нервическата им система ся поболява и ражда лоши болести като меланхолия и ипохондрия. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 151.
2. Книж. Само ед. Тъжно, мрачно настроение; скръб, тъга. Дълбоката меланхолия, която го беше обзела, не можеше с нищо да разсее. Д. Кисьов, Щ, 192. Понявга лъха малко меланхолия от неговите елегични стихове; обаче общо взето, цялата сбирка прави впечатление на жизнерадост. Р, 1926, бр. 213, 1. Като ся беше притеснила душата ѝ [на Бялка] от меланхолия, тя реши да отиде да прекара няколко дни в полето, за да си поотдуши. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 120.
3. Остар. Мерак. Една френска госпожа в Париж, понеже страдала от меланхолия (мерак) и не можела да търпи прихлупената стряха на капелиното си, накарала модистрете си да възправи (като керемида право нагоре) сенчилото на капелиното ѝ. Π. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 17. Той [стомахът] ни връга в меланхолия (мерак), в болест и в тяжко тегло, когато го жрътвуваме на удоволствията. Лет., 1871, 150.
— Γр. μελαγχολία 'черен, мрачен' през рус. меланхолия. — А. Никопит, Учение за децата (превод), 1851. — Друга (остар.) форма: меланко̀лия.