МЕТАФОРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Метафоричен; преносен, образен. Да ходи на война с пощата, то за него не беше реч метафорическа, то бе самата истина. Превод, Ч, 1875, кн. 4, 158-159.

МЕТАФОРЍЧЕСКИ нареч. Остар. Книж. Метафорично, преносно, образно. С други речи пак, ако щете да ви го кажем метафорически като Франклина, естеството е дало на секи человек потребният плат, но с такова условие: като да не може никой да заемне или да продаде плата си на другиго. Превод, Ч, 1875, кн. 3, 108. Тъй думата крак означава собствено единий от удовете на животните, с които ходят; но метафорически .. ние казваме и крака на един стол. Ф. Велев, КР (превод), 40.


Източник: Речник на българския език (онлайн)