МИЗАНТРО̀ПИЯ ж. Книж. Отношение на омраза, недоверие към хората и странене от тях; човеконенавистничество, човекомразие. Противоп. филантропия, човеколюбие. Сърцето му бе смразено от егоизъм и мизантропия. Д. Димов, ОД, 14. Съзна постепенно, че нервността, досадата, мизантропията, които го притискаха сега, идеха и от съжалението, че не беше срещнал едно такова момиче по-рано, преди да влезе в есента на живота си. Д. Димов, Т, 201. В нашите усилия да излезем от това противоречие, .., което ни прави да не вярваме в утрешния ден и което ни навява болна мизантропия в сърцата ни, в нашите усилия към по-доброто ние ще трябва да призовем и жената. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 270.
— От гр. μισανθρωπία през фр. misanthropie. — Д. Тошкович, За длъжностите на човека (превод), 1862.