МИРОЗДА̀НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Поет. 1. Вселена (в 1 знач.); свят. „Човекът като средище на вселената“ — това схващане отдавна отпадна, заменено от научното познание: „Ние сме прашинка в мирозданието, него движат строги закони.“ В. Мутафчиева, ИКМ, 9. Величественият порядък на мирозданието пак ме осени. Ето човешката участ на тая земя! И колкото радостна, толкова и страшна е тя. Ем. Станев, А, 168.
2. Земята, земното кълбо. — Защо не оставиш цветеца да цъфти по-дълго, за да има в мирозданието повече хубост. А. Гуляшки, ЗВ, 101.