МНОГОСТЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. За геометрично тяло — който е с много (няколко) стени. Чисти късове диамант, шлифовани в многостенни форми, за да пречупват по-силно светлината, се наричат брилянти. Хим. VIII кл, 1965, 63. Поставени в благоприятни условия, кристализираните вещества имат особеност да се самоограждат с плоски стени, които образуват многостенни (полиедрични) тела, наречени кристали. Г. Георгиев, МП, 22.
◊ Многостенен ъгъл. Геом. Част от пространството, заградена от затворена конична повърхност; пространствен ъгъл. Частите от равнини, ограничаващите ги лъчи и общото начало се наричат съответно стени, ръбове и връх на многостенния ъгъл. Стереом. V кл, 31.