МНОГОСТРА̀НЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Многостранен (в З знач.). Градът го погълна в своя бърз и многостранчив живот и му даде що-годе по-сносно и човешко съществуване. Кр. Велков, СБ, 18. Душата, която навикне да са удържа от влечението на лошите страсти, .., таквази душа получава разни и многостранчиви учения. Ч, 1871, бр. 10, 291. Когато человек има естетическо чувство, .., а още повече когато, при живо, многостранчиво и дълбоко развитие на вътрешния живот туй чувство излазя до степен на вкус, тогаз му е достъпен и понятен изящния мир. Т. Шишков, ТС (превод), 105.