МОТИВЍРАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мотивиран. В днешно време са разработени различни методи за отказване от цигарите, но всички изискват воля и желание, упоритост, мотивираност. ЖЗ, 2011, бр. 14, 6. Мотивираност на твърдението. Мотивираност на персонала.


Източник: Речник на българския език (онлайн)