МЪЛНИЕНО̀СНО нареч. Изключително бързо; светкавично. Тридесет пъти председателят на съда прекъсва речта на Димитров и всеки път той мълниеносно и остроумно отбива правените му забележки. Ст. Благоева, ГД, 177. Кочияшът .. измъкнал мълниеносно своя пистолет и го убил. Г. Караславов, Избр. съч. III, 288. Споменът за него проблесна мълниеносно в съзнанието ѝ. Кр. Кръстев, К, 228.