МЪРЗЕЛА̀НКО, -то, мн. мързела̀нци и -вци, м. Разг. Пренебр. Мързеливко, мързеливец; мързеланковец. Живял някога един хитрец, голям ленивец. Колкото повече този човек ненавиждал работата, толкова повече обичал хубавичко да си похапва и юнашки да си посръбва. .. А нашият мързеланко отдавна бил омръзнал на цялото село с просията си, та вече никой не му давал нищичко даром. Г. Русафов, ЗГ. — Моите родители ми казаха — обясни Паоло, — че вие сте мързеланковци и нехранимайковци. Ф. Филкова, МСИ (превод) . Всички го знаят, че е мързеланко — пак не си е написал домашното.