МЪХ1, мъхъ̀т, мъха̀, мн. мъ̀хове, м. 1. Бот. Само мн. Група автотрофни растения с просто вътрешно устройство, преходни между нисшите и висшите растения, която обхваща около 23000 вида. Bryophyta, Bryopsida. В България се срещат около 800 вида мъхове. Δ Някои от мъховете са храна за животни. Листнати мъхове.
2. Дребно зелено растение без корен и цветове, което расте по влажни места, по кората на дърветата и по камъни. Bryophyta. Често се среща обикновеният мъх, който образува гъсти чимчета. Обикновеният мъх е малко растенийце с право стъбълце, гъсто покрито с тесни тъмнозелени листенца. Бтн. V и VI кл. (превод), 171. Долу реката се пенеше, но все меко ближеше скалата, която бе догоре обрасла със зелен мъх — мек и лъскав като кадифе. А. Страшимиров, ЕД, 71. Къщата им беше много стара, .. със зелен мъх по плочите и стените. Ст. Даскалов, СД, 198. „Камък дето се търкаля, мъх не фаща.“ Ив. Вазов, Съч. IХ, 48.
3. Само ед. Тънки, дребни, меки космици по повърхността на кожата на човек, животно, птица или растение. Трябва да имаше към седемнадесет години, едва наболите мустаци не скриваха момински червените му устни, а мъхът по бузите правеше лицето му още по-хубаво и по-младо. А. Дончев, СВС, 72. Беше още много млад [момъкът] и само под носа му и край ушите му се тъмнееше гъсто покарал мъх. Д. Талев, С, 132. Изведнъж тя [Оля] прибра разтворените си по момчешки колене, стисна лице в шепите си и заплака сподавено. Сълзите потекоха по загорелите, покрити с мъх ръце. М. Грубешлиева, ПП, 149. Динчето си остана толкова голямо. До края на септември по дръжчицата му не падна бледозеленикавият мъх. Кр. Григоров, ОНУ, 74. През каменните огради надничаха, покрити с мъх, жълти дюли. А. Каралийчев, НЗ, 222.
4. Леко, пухкаво покритие от власинки на семето при някои растения, спомагащо пренасянето и разпространението им. Из въздуха се носеха паяжини и мъх от цъфналите каваци. Й. Йовков, СЛ, 100. Мъхът на тополите предизвиква у много хора сенна хрема и други алергични реакции.
МЪХ2, мъхъ̀т, мъха̀, мн. мъ̀хове, м. Диал. Гвоздей, пирон; клинец. Я си конче добре кова: / сяка нога по желтица, / я мъхуве ют грошове. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 216.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.