МЮСЮЛМА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мюсюлманин и мюсюлманство. — Хитро си го измислил [името]: Рали — Али! А вярата ти каква е? Мюсюлманска ли? — Християнин съм! Ст. Дичев, Р, 168. Фанатизирани мюсюлмани правят опити да изселят индусите от някои райони, за да станели те чисто мюсюлмански! Т. Кюранов, АП, 28. Само преди десет дни султан Абдул Меджид умря в разцвета на възрастта си и според мюсюлманския закон брат му, като най-възрастен между мъжете на Османовия род, заемаше престола. Ст. Дичев, ЗС I, 10. В тая пъстра плетеница от сказания, легенди, басни и анекдоти [на „Хиляда и една нощ“] блестят дълбоката мъдрост и свежият хумор на народите от Изтока, открояват се далечните картини на мюсюлманското средновековие с неговите непознати обичаи и суеверия. Св. Минков, ПШ, 5. Той ни разказва още за поробените и продадени български челяди, че уж тия деца биле приети у мюсюлманските къщя от милост! НБ, 1876, бр. 12, 75. Мюсюлманска религия.