НАЀМАМ1, -аш, несв.; наèма, -еш, мин. св. наèх, прич. мин. страд. наèт, св., прех. 1. Вземам нещо под наем. Жилището на Торосян съответствуваше винаги на успеха му в търговията. Когато пропадаше, арменецът наемаше евтин апартамент, а когато се издигаше, живееше като княз. Д. Димов, Т, 132. Защо бе наел Яворов тази неподходяща за поет квартира в най-шумната, в търговската част на града? М. Кремен, РЯ, 53. Много често летовници наемаха моторницата за кратки разходки из залива или за по-далечни екскурзии до Анхиало или Емине. П. Вежинов, ДБ, 8. Двамата наели една градина и започнали да садят зеленчук. А. Каралийчев, ПГ, 53. // Заплащам, обикн. на собственика на файтон или друго превозно средство, за да ме вози или за да ми предостави превозното средство за временно ползване; вземам. Чона Василица Добрева излезе от затвора един съботен ден, следобед. Цанко на своя глава нае един файтон и тържествено я откара вкъщи. В. Геновска, СГ, 192. Наеха кола и обиколиха цялото крайбрежие. Δ Наех велосипед за два дни.
2. Вземам, привличам някого за временна работа срещу заплащане и при определени условия. По времето, когато баба Ставрула останала вдовица и решила да си построи вила в кьошковете, наела майстор да издяла камъни с разни украси за оградата. П. Славински, МСК, 12. Веднъж баща му си дошъл .. и казал, че му е намерил добра работа в голямото село, което се белеело в равнината. Някакъв богат селянин се съгласил да наеме момчето, за да пасе добитъка му. П. Стъпов, ГОВ, 14. Най-после той намери работа — наеха го за цигулар в струнния оркестър, който всяка вечер свиреше в бирария „Здравец“. А. Гуляшки, Л, 11. Димитър малко пътуваше — колкото да сложи в някое темпло нарисуваните от него икони .. Когато вземеше пари, наемаше пазванти да го пазят по пътя. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. наемам се, наема се страд. — Вдругиден почваме беритбата [на гроздето]. Трябва да се наеме още една кола за гарата. К. Константинов, СЧЗ, 180. На другия ден ханът на Кольо Ямуков се нае за десетина деня от дикиджийския [обущарския] еснаф. Осем от стаите станаха училище за майсторите. Д. Немиров, Б, 84.
НАЀМАМ2, -аш, несв.; наèма, -еш, мин. св. наèх, прич. мин. страд. наèт, св., прех. Диал. Вземам, обикн. много неща; наемвам2, поемам. Наема [Здравка] платната на ръце и отива към плочата да ги буха. Ц. Церковски, ТЗ, 98. наемам се, наема се страд.
НАЀМАМ3, -аш, несв.; наèма, -еш, мин. св. наèх, прич. мин. страд. наèт, св., прех. Диал. Поемам, тръгвам, като обикн. изкачвам нещо. Връвели, что са връвели, / наели гора зелена, / настали поле широко. Н. Геров, РБЯ III, 158. наемам се, наема се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.