НАМЍРАМ СЕ, -аш се, несв.; намèря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Само несв. Разположен съм на определено място. Същинският „Търнов град“, .., се е намирал на Царевец. Ст. Михайлов, БС, 93. Воденицата се намираше на широка равна поляна, обградена с плет от тръни. М. Гръбчева, ВИН, 364. Отпред, току до чардака, се намираше дървото, което се виждаше отвред наоколо — стар бряст. Й. Йовков, ЧКГ, 64. Нашето стопанство се намира на брега на Черно море. ОП, 206.
2. Несв. и (остар.) св. С предл. в . Бивам, пребивавам, оказвам се в определен момент някъде. По това време Раковски се намирал в Котел. Н. Ферманджиев, РХ, 21. Скоро след нещастието с Мария тя получи писмо от Павел. Той ѝ съобщаваше, че се намира в Париж и ще замине доброволец в испанската армия. Д. Димов, Т, 220. — Докарали са го по етапен ред. Сега се намира в околийското. К. Калчев, ПИЖ, 144. — Престолонаследникът, .., той изпрати във Видин, за да се не намери в Търново при настъпващите тежки за синовното му сърце събития. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 170. Това обстоятелство спаси зетя ми, който се беше намерил в Едрине, когато избухна въстанието. К. Величков, ПРСп. I, 120.
3. Само св. Попадам, озовавам се, обикн. неочаквано, някъде на някое място. — Не щеш ли — попаднахме на засада, хвърлиха бомба и другаря ми убиха, мене зашеметиха и плениха и аз се намерих в Пловдив, в „Ташкапия“ — ако си чул! Н. Хайтов, ДР, 189. Къщата се изпълни с бъркотия, но господин Лалков като кум се разпореди така бързо, че всички завчас се намериха на трапезата. Д. Вълев, 3, 129. Ние можем да си представим какво означава за един .. български генерал, .., изведнъж да се намери в затвора с тежки обвинения. Е. Каранфилов, Б III, 43-44. Когато се намери в дола, той зачу мътни звукове от тъпани и зурни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 139.
4. Само несв. Същестувам, има ме някъде. За жалост ни една от исканите книги не се намира в библиотеката ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 16. Към „редки метали“ се отнасят елементите, които се намират в незначителни количества в природата и имат твърде трудна технология на получаване. К, 1963, кн. 8, 13. В хаджи-Генчовата къща се намира цял пазар. Л. Каравелов, Съч. II, 11.
5. Прен. Несв. и (рядко) св. С предл. в и същ. За психическо състояние, положение и под. — оказвам се, съм в някакво състояние, положение (назовани от съществителното). Той не беше пил много, но се намираше в странно някакво опиянение. Й. Йовков, ВАХ, 54. Косата му беше разчорлена, а подкопаните му очи гледаха втренчено, сякаш се намираше в някакъв транс. Д. Димов, Т, 494. Солидната научна методология прониква в цялостното дело на Хаджийски, .., Но Хаджийски се намира в истинската си стихия, когато сам наблюдава и изучава. Е. Каранфилов, Б III, 282-283. „Кога види скорпионът, че се намери в опасност, убива се с жилото си.“ Н. Райнов, БЛ, 204. Началникът се намери в затруднение: все пак кой отряд е проявил най-голямо старание. На тоя въпрос нямаше отговор. Цв. Ангелов, ЧД, 226.
6. Само в З л. Има, оказва се налице или се появява (някой, нещо). Ако пътуваше с влак, съседите му във вагона непременно го заговаряха и само след един час винаги се намираше някой, разказал му житие-битието си. А. Гуляшки, ДМС, 93. Дето и да замръкна, все се намират добри хора да ме приберат за нощувка. Д. Марчевски, ДВ, 9. Намериха се стари жени, които веднага туриха на огъня пшеница и пратиха да кажат на свещеника да удари църковната камбана за смърт. К. Петканов, МЗК, 23. — В пъкъла все ще се намери едно място и за теб! Св. Минков, РТК, 178.
7. Само св. Разг. Срещам се с някого. — Де ще се намерим? — Аз ще ви чакам на станцията. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 36. Интересни пътешествия бяха тия излети. Със съобщения в хрониката на вестниците се канеха желаещите да се намерят на определено място в определен час, като си вземат храна и дрехи. К. Константинов, ППГ, 187. Мегданът е изпълнен със свят. Тинка се намери със свои акранки. Т. Влайков, СВ I, 253. Надвечер, когато вече щяха де се връщат, те се намериха с Алекси и Милчевски и, докато се питаха кой как ще си ходи, зададе се каруца със звънци и в нея видяха Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 232.
8. Диал. Обикн. св. Раждам се. Младите заеха стаята и заживяха щастливо и прещастливо. Дори близнаци им се намериха. Сп. Йончев, С, 44. Петрана, Васильовата снаха, едвам устиска да завърши училище, да се вземат с Кръстя .. То любов, то чудесии, хеля избутаха училището, детето им се намери по скоростния метод. Б. Геронтиев, Б, 26. Станала трудна, неволна / на седем-осем месеца / и на Тодора думаше: / — Тодоре, зетко Тодоре, / ден доди, време наближи, / детето да се намери. Нар. пес., СбВСт, 383.
НАМЍРА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Имам, притежавам (обикн. случайно или за краен случай). — Дадох да ми направят още един ключ. Да ми се намира, когато ми се случи да излизам. Защо да чукам нощем на портата? Д. Талев, ПК, 560. Да ти се намира в къщи сол, че нашата се свърши?
◊ За кадия, да се намира. Диал. В случай на нужда, когато потрябва. <Колкото (само)> да се намирам / намеря на приказка (дума, разговор). Диал. За да не мълча, за да кажа нещо. Той не я послуша, продължи да отсява. Но и Яна не искаше да мълчи, готвеше се да му каже нещо, но тя не можа да се реши, заприказва напосоки, колкото да се намира на дума. К. Петканов, Х, 62. — Защо ли ме разпитваше? Да се намира на приказка. К. Момчилов, ЗК, 69. <Колкото> да се намирам на работа. Разг. За да си запълня времето, да не скучая, без да е особено наложително. — Мели брашно, продава го и пак мели, само да се намира на работа. Й. Йовков, А, 41. — А-а, аз като видя още клиента и познавам ще купува или няма да купува! — И за мен какво решихте? — попитах с любопитство. — Гледате ей така, колкото да се намирате на работа! — призна ми откровено той. ВН, 1960, бр. 2633, 4. Къде се намираш. Разг. Неодобр. Дръж се прилично, както подобава, както е редно. — Ти да си събираш езичето, .., къде се намираш ти, аз за тия думи в миша дупка ще те натикам. Г. Караславов, ОХ II, 528. — Тишина! — извика председателят към публиката... — Къде се намирате? Тука съд ли е или е панаир? Д. Ангелов, ЖС, 296. Намирам се в глуха линия. Книж. Отстранен съм, изолиран съм и не ми се дава възможност да се проявя, да напредна служебно или обществено. Намирам се в обятията на Морфея. Книж. Спя дълбоко и спокойно. Намирам се / намеря се в чудо. Разг. 1. Силно се изненадвам от нещо, смайвам се, слисвам се и не зная как да постъпя, как да се справя с нещо. — Пази боже, някой да излезе от кабинета — като наскачат едни заслужили, достойни, способни, ще се намериш в чудо, кого да избереш — кой от кой по-добър. Ст. Л. Костов, Г, 41. 2. Изпадам в крайно затруднено положение. Кръчмарят ми обади сурово, че няма място; нямаше място за мене и в другите кръчми-ханища, дето питах. Намерих се в чудо. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 7. Намирам се / намеря се <като> в небрано лозе. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Кольо Моряка млъкна, но ние всички гракнахме и полицаят се намери в небрано лозе. — Брей, вие синца сте на един акъл! — позасмя се той. К. Митев, ПБ, 398. Намирам се / намеря се като куче на воденица. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се, обикн. когато някой е заловен при извършване на нещо нередно). Намирам се / намеря се между два огъня. Разг. 1. Само в несв. Положението ми е крайно тежко, застрашен съм от опасности или неприятности от две страни, които обикн. са с противоположни интереси и изисквания. Вкъщи той се намира между два огъня — жена си и майка си. 2. Изпадам, попадам в крайно тежко положение, застрашен от опасности или неприятности от две страни. Отпреде му се зададоха двама въстаници от далегледната стража, и той се намери между два огъня. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 131. Намирам се / намеря се между живота и смъртта. Книж. За тежко болен човек — положението ми е много тежко, не се знае дали ще оздравея, дали ще оживея. Намирам се / намеря се на кръстопът. Книж. Двоумя се, не мога да реша какво да предприема или да избера. Намирам се / намеря се натясно. Разг. 1. Само в несв. Положението ми е трудно, тежко и съм принуден да направя нещо, което е против волята ми. Но в тая вечност Хайне си помага с шегата, която приживе тъй му е помагала — когато той се е намирал натясно. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 40. 2. Изпадам в тежко, трудно положение и съм принуден да направя нещо, което е против волята ми. С особена наслада разправяше той как хората на властта, намерили се натясно, го молели за пощада, обещавали му „златни планини“ — „само да не стреля“. Ем. Манов, ПЯ, 52. Лисицата подмами петела в гората. Тъкмо се канеше да го разкъса, вълкът пристигна. Викна: — Пусни го веднага! Лисицата се намери натясно и пусна петела. Ив. Планински, БС, 86. Намирам се / намеря се на улицата. Разг. 1. Само в несв. В тежко, бедствено положение съм, без подслон, жилище или без никакви средства за преживяване. 2. Изпадам в тежко, бедствено положение, без подслон, жилище или без никакви средства за преживяване. — Аз не искам да я обиждам, — извини се Иванова първа, уплашена от мисълта да се намери на улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 82. Намирам се под (на) ръка някому. Разг. На разположение съм, мога всеки момент да бъда в помощ или да бъда използуван. Не се намираш в (на) бащината си воденица. Диал. Казва се на човек, който много вика, говори високо. Не съм се намерил на пътя (улицата). Разг. Имам право на уважение, не ще позволя да се отнасят зле с мене.