НЕПОРЯ̀ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не е порядъчен; непочтен, развален. Непорядъчна жена. Непорядъчни хора. Непорядъчно момиче.

2. Който е присъщ на такъв човек. Непорядъчно поведение. Непорядъчен живот.

— От рус. непорядочный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)