НЕУСТАНОВЀНО. Нареч. от неустановен. Нима не излязоха и тази есен: „Перун“.., „Парнас“ (само един брой), .., па дори и проблематичният в-к „Провинциален актьор“, който тъй неустановено излиза. К. 1927, бр. 103, 1. — Така е женската челяд, сватя. Тамам стане за помощ, вземе, че си иде в къщата... — Да е живот и здраве, сватя, скоро ще му найда и аз колая... — подхвърли неустановено Юрталанката. Г. Караславов, С, 77-78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)