ОБЕЗНАДЕЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; обезнадеждя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Лишавам някого от надежда, отнемам му надеждата за нещо; обезсърчавам, обезкрилявам. Противоп. обнадеждавам. — Нашите еснафи с калфите и чираците си са живели и живеят с усилие да са или да станат майстори със свое дюкянче, със свой семеен мир. Обезнадежди ги в това и те ще се разкапят във всяко отношение. А. Страшимиров, Съч. I, 255. Графът му задаваше и други въпроси с желание да завърже по-траен разговор, но Хилков със сухите си „да“ и „не“ го съвсем обезнадежди и графът се заприказва с майката. Ив. Вазов, Съч. ХII, 188. обезнадеждавам се, обезнадеждя се страд.
ОБЕЗНАДЕЖДА̀ВАМ СЕ несв.; обезнадеждя̀ се св., непрех. Изгубвам надежда. Когато децата решат да направят нещо, никога не се обезнадеждават.