ОПРАВДА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оправдая като прил. 1. Който може да се смята, да се признае за справедлив, основателен, допустим. Оправдан гняв. Оправдано възмущение. Оправдано възмездие.
2. Който има своето обяснение; разбираем, обясним. Стори му се, че неумелият въпрос на момичето беше несъзнателно подсказване на нетърпението, с което стопаните на тази къща очакваха неговото излизане от тук. Но по слабото нежно личице на момичето нямаше нито сянка от оправданата тревога и неоправдания егоизъм за лично опазване на нейните родители. Х. Русев, ПС, 13. Неговите есета и статии будеха оправдан интерес у читателите, защото изобилствуваха с материали, които младият автор грижливо и своеобразно анализираше. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 290. Оправдан отказ. Оправдано безпокойство.
3. Който има смисъл, струва си, заслужава да бъде извършен; обоснован. Оправдан риск. Оправдан експеримент. Оправдани инвестиции.
4. За разход, приход, доход и под. — който е допустим, позволен, разрешен в определени граници и може да бъде подкрепен с убедителна отчетна документация; законосъобразен. Оправдани пари. Оправдани финансови средства.