ПАЛАТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Фон. За съгласен звук — който е смекчен поради учленяване с повдигане на езика към твърдото небце; мек, смекчен. Палатални съгласни. Палатално учленение.

— От лат. palatum 'небце' през рус. палатальный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)