ПЕСТНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от пестник и от пестница; юмручен. Силен пестничен удар по масата спря гъдуларя дядо Кузман и песнопоя Добромир. — Махай се с песента, казвам ти! — завика един заповеднически глас. Ст. Загорчинов, ДП, 476.
