ПОГРОЗНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; погрознèя, -èеш, мин. св. погрозня̀х, прич. мин. св. деят. погрозня̀л, -а, -о, мн. погрознèли, св., непрех. Ставам грозен (в 1 знач.) или по-грозен. Противоп. разхубавявам се. Той я [жена си] завари.. заета с тия тайнствени приготовления около предстоящото раждане.. Лицето ѝ бе погрозняло, с подути устни и носът ѝ се бе разширил. Д. Талев, И, 493. Той погрозня, подпухна, заприлича на старец. Елин Пелин, Съч. III, 174. Нивите погрозняха. Добитъкът опаса тревата и отъпка странищата. К. Петканов, СВ, 117. Йерусалим беше погрознял, защото дверите на храма бяха изгорели, светилището запустяло. Н. Михайловски, ССИ (превод), 94.