ПОКВА̀РЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на покварен. Но Кириак, при всичката поквареност на душата си, чувствуваше още гнусотата на това дело. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127. Все пак трябваше да я целуна — казвам си, .. У нея, изглежда, поквареността е повече поза, отколкото същност. Б. Райнов, ГН, 74. Не може да бъде по-голяма поквареност от туй, щото человек да продава убежденията си или да се побратимява за интерес с ония, които хулят.. неговите убеждения. Д. Благоев, ЛКС, 77. При всичката поквареност на нашия народ, пак можем със своя сила и средство да дойдем до независимост. Б. Димитров, Я I (превод), 79.