ПРЕОТСТЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; преотстъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отстъпвам на друг нещо (вещ, имот, право и под.), което притежавам, имам, над което имам влияние, власт. — Не, никога нищо не е губил господарят цар Йоан Срацимир — почти се обиди боляринът, — той просто преотстъпи градовете край Белград на господина Сигизменда, за да воюва против турците. Д. Добревски, БИ, 273. Тя [Ангелина] се преоблече и седна пред овалното огледало на снаха си — нейният брат ѝ го бе преотстъпил. П. Вежинов, НБК, 155-156. Дълго мислих какво да правя с тоя валтер .. Мислих си да го подаря на един съсед, .., но после се досетих, че може да ме дадат под съд, задето си преотстъпвам оръжието без разрешение. К. Калчев, СР, 20-21. Един ден преотстъпи постройката на изгодна цена заради голямата клиентела. Б. Райнов, ЧЪ, 17. преотстъпвам се, преотстъпя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)