ПРЕПЪ̀ВАМ, -аш, несв.; препъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препъ̀нат, св., прех. 1. Правя или ставам причина някой, който върви или тича, да загуби равновесие, като закачам крака му; спъвам. Настигнах го [Ваню] пред дървеното стълбище на входа и го препънах с крак. А. Михайлов, ДШ, 30. Краката ти се плъзгат, клони те бодат, препъват те корени .. и не разбираш нито накъде да вървиш, нито докъде ще стигнеш. Н. Хайтов, ПГ, 96. Отварям очи и виждам как юнга Вилямс тича с всичка сила към мене. Сабята се преплита в краката му и а-а да го препъне. П. Незнакомов, МА, 48. Момиче рипна да бяга / през къпинови ливади, / яз на къпина повиках: / — Препъни, къпино, момата. Нар. пес., СбВСт, 625.
2. Връзвам предните крака на кон с въже, за да не бяга; спъвам. Разбойниците .. снеха оглавниците и препънаха конете. Ст. Загорчинов, ДП, 62. Препънахме конете и се изтегнахме на моравата, която доскоро бе заета от дивите ни врагове. Вл. Филипов, О (превод) [еа].
3. Прен. Създавам пречки, затруднения на някого в нещо или преча на нормалния, правилния ход, развитие на нещо (обикн. на някаква дейност); спъвам. — Речеш ли да забогатееш, да ги надминеш, ще те препъват, ще ти пречат и няма да ти позволят. Чудомир, Избр. пр, 165. Не, този път те щяха да останат излъгани .. Той ще се пребори. И тежко на оня, който се опита да го препъне. Ем. Манов, БГ, 245. — И защо ни преместиха общината в Мадан? — Град уж, общински център, а ги препъват там неща, от които ние откога-откога сме се отървали. О, 1979, кн. 17, 21. Но както винаги и всякъде у нас, партийният дух и тука проникваше и безполезна борба препъваше деятелността на двете благотворителни общества. Ив. Вазов, Съч. VII, 171. препъвам се, препъна се I. Страд. от препъвам. Като върви [човекът] по житейския си път, препъва се и се тъпче от грабителя и лихоимеца. БКн, 1859, кн. 2, 196. II. Взаим. от препъвам в 1 и З знач. Щом излязоха, [децата] почнаха да се препъват едно друго и да се търкалят в преспите. Й. Радичков, СР, 179.
ПРЕПЪ̀ВАМ СЕ несв.; препъ̀на се св., непрех. 1. Закачам, удрям при ходене или тичане крака си в нещо и загубвам равновесие; спъвам се. — Защо ми връзвате очите? .. Боя се да не се препъна в нещо в този мрак! Й. Радичков, К, 50. Единственият здрав прозорец беше тъмен. Но зад къщурката играеха отблясъци от огън и Гергин тръгна нататък, като се препъваше в парчета от натрошени тухли. Ем. Манов, ДСР, 216. Такъв страх ме хвана, че аз се разтреперах, побягнах и докато стигнах до върбата, три пъти се препънах. Елин Пелин, ЯБ, 21. Теленцето тича наляво-надясно, препъва се, мучи с тънък глас и плаче за своята майка. Д. Калфов, ПЮН, 22.
2. Прен. Срещам пречки, затруднения в нещо, не съумявам да се справя с нещо. Да нападне Хюсеина със своите дванайсет души в деребейското му селище, е също невъзможно .. Но Ангел не е човек да се препъне в такива работи. Н. Хайтов, ШГ, 156. При всеки въпрос, който конкретната историческа действителност му представя за разрешение, той [писателят] се препъва и търси помощ във всичките познати литературно-исторически школи. В. Йосифов, Избр. тв I, 28. — Защо искаш да дойда на тавана? Това е въпросът, при който мъжете се препъват. Но тогава още не бях мъж и веднага измислих повод. — Заради котето. Г. Крумов, Т, 111-112.
3. Диал. Запъвам се, заеквам. Той винаги се препъваше и премигваше с очи на буквата „ч“, а „р“ произнасяше меко и удължено. П. Михайлов, ПЗ, 43.
◊ Полека да не се препънеш. Разг. Подигр. 1. Казва се на някого, който прекалява с лъжливите си хвалби, за да се покаже, че никой не му вярва. 2. Казва се на някого, който без основание мисли, че прави нещо важно, че ще постигне нещо.