ПРЕПЯ̀ТСТВАМ и ПРЕПЯ̀ТСТВУВАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. Книж. Обикн. със следв. отгл. същ. Създавам пречки, затруднения за осъществяването или постигането на нещо; възпрепятствам, спъвам. Вече би трябвало да са ясни идващите от историята явления и тенденции, които са препятствали и постъпателното развитие на европейските държави, и европейското обединение. М. Мизов, ЕМЕ [еа]. Сред морските бездни растели много водорасли и те неведнъж, както гъсталаците в горите, препятствали движението на корабите. К, 1971, кн. 5, 34. — Лично аз коря своя предшественик — не бих отлагал или препятствувал такова велико дело. В. Мутафчиева, СД, 216. Машината е снабдена с приспособление, което препятствува спускането на помпата. Г. Върбанов и др., НТ, 177. ● Непрех. Остар. С предл. н а, з а. Кръвопусканието не само че не принася никаква полза, но изсушава тялото .. и препятствува на оздравяването. Знан., 1875, бр. 22-23, 359. Многочислени причини са препятствували всякога за напредъка на цели человечески общества. Ч, 1870, бр. 6, 161.
2. Непрех. Остар. Обикн. с предл. н а. Преча, попречвам на някого да извърши или да постигне нещо. „Великите сили няма да препятствуват на Русия в нейната дипломатическа борба с България.“ С. Радев, ССБ II, 437. На три-четири места са опитах да са доближа до реката, но нощната тъмнина и стръмнината от друга страна, ми препятствуваха. З. Стоянов, ЗБВ II, 319-320. Тя [властта] гони и преследва българската народност в Бесарабия, препятствува на нашата емиграция да помогне на своето потъпкано и поробено отечество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 177. препятствам се и препятствувам се страд. от препятствам и препятствувам в 1 знач.
— От рус. препятствовать. — Хр. Павлович, Царственик или История болгарская..., 1844.