ПРЕРАБО̀ТВАМ, -аш, несв.; прерабо̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Подлагам нещо, обикн. суровина, на преработка (в 1 знач.). Част от кайсиевите и гроздови реколти Н-чани преработвали в конфитюри, сиропи и безалкохолни напитки. А. Гуляшки, ДМС, 121. Веднаж седмично колят добитъка, останалото време преработват месото. Ив. Бурин, НП, 22. Българските фирми първо трябва да внесат суровини и горива, да ги преработят и след това да изнесат част от продукцията си. Банк., 2006, бр. 3, 3. Ако един завод си позволи да внесе и преработи захар, която не може да пласира, той ще фалира. Кеш, 2004, бр. 43, 29.
2. Работя, изработвам нещо наново, повторно, като го изменям, поправям; преправям. Макар и претрупан с ежедневна работа в театъра, Яворов намира време да преработи „В полите на Витоша“. М. Кремен, РЯ, 428. При всяко идване в отпуск [писателят] носеше нови материали, нови проучвания, които систематизираше, преработваше, уточняваше. СбАСЕП, 89. Започна да си блъска главата над най-новите препоръки на комисията. Поправя, изменя, зачерква, преработва — най-сетне работата му беше напълно завършена. Св. Минков, Избр. пр, 480. Портата стегна, полици преправи, прозорци преработи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 39.
3. Непрех. Диал. Работя повече, отколкото трябва (Н. Геров, РБЯ).
4. Непрех. Диал. Преставам да работя (Н. Геров, РБЯ). преработвам се, преработя се страд. от преработвам в 1 и 2 знач. Нефтът не може да се използува в сурово състояние и затова се преработва. Хим. VIII кл, 1965, 75. — Мисля, че краят на разказа трябва да се преработи. СбЦГМГ, 398.
ПРЕРАБО̀ТВАМ СЕ несв.; прерабо̀тя се св., непрех. Разг. Преуморявам се от работа. „Имате ли някакви забележки към мен?“ Изгледа ме сериозно и каза: „Не се преработвай“. П, 2006, бр. 12, 6. Какво му е на българина? Защо е такъв? Страх го е! Ама много го е страх! Да не се преумори... Да не настине… Да не се преработи. ЛВ, 2002, бр. 37, 12. Преработил съм се, имам нужда от почивка.