ПРЕСТО̀РЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на престорен (във 2 и З знач.); неискреност, лицемерие, фалш. Той притежаваше благородството да се радва на чуждите успехи без завист, без престореност, чистосърдечно. А. Каралийчев, С, 271. Някой път чорбаджи Анко .. опитваше се да бъде хрисим, ала зад външната му престореност бай Филип съзираше вражеските му зъби. Кр. Григоров, Н, 153. Когато старецът бе обиден, .. Божан отиваше при него, и .. говореше мазно: .. Също с такава престореност Божан пазеше баща си от нападките та Петровица и на злодумната си жена. Елин Пелин, Съч. III, 29. — Нашето османско дружество закупи абата, която се произвежда от гяурите в Румелия .. Мисълта ни беше да я продадем на интендантството, за войската. — Ами продайте я! — обади се внезапно Мидхат. Престореността на тоя разговор го дразнеше вече. Ст. Дичев, ЗС II, 258.
— Друга (остар.) форма: п р е с т о̀ р н о с т.