ПРЕТРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; претръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За физическа болка, рана — преставам да боля; преболявам. Муата Манго носеше дълбока рана, налагаше се да лежи неподвижно най-малко половин ден, докато претръпнат болките. Гр. Угаров, ПСЗ, 496. Там, под звездите на Голак, раната като че ли претръпна: или пък тъй много съм отслабнал, че не обръщам внимание на леките болки и на сърбежа. Л. Стоянов, Х, 75. // Прен. Разг. За душевно напрежение, мъчително чувство, мъка и под. — преставам, спирам, преминавам. Замръзна .. пред очите му притъмня. Нещо стегна сърцето му, притисна го .. Това, което удари Пантелей в гърдите, .., беше шумното, весело, .. множество .. Болката претръпна и Пантелей се ослуша. А. Гуляшки, МТС, 55, 56-58. // За ръка, крак и под. — преставам да тръпна. Кракът ми беше изтръпнал, но сега ми претръпна. Н. Геров, РБЯ IV, 385.
2. Разг. Преставам да усещам физическа болка. — А когато те бият, какво ти е? — попита ученикът. — Първите удари болят, а после претръпнеш и вече не усещаш — нека тупат, колкото си щат. Т. Харманджиев, КВ, 565. Кракът ми все повече и повече отичаше. Болките се усилиха, ала по едно време претръпнах и забравих всичко. Кр. Григоров, ОНУ, 115.
3. Прен. Разг. Свиквам, привиквам с нещо, обикн. лошо, неприятно, страшно и др., преставам да изпитвам страх, болка, мъка и др., ставам безчувствен или равнодушен. Ленко се потресе, като видя широката рана откъм гърба, но претръпна, избърса внимателно съсирената кръв и започна да тъпче памук и да намотава бинта. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 294. Те мълчаха, почти безучастни към утрешната си съдба. След това, което бяха изживели, те бяха претръпнали и за лошото, и за доброто. Д. Спространов, С, 365. Той бе вече уж претръпнал и я чакаше, за да почнат отново, забравили всичко, каквото е било. Ст. Даскалов, СЛ, 461. Страшна ламя отваря уста и иска да го погълне. Замръзва на мястото си от страх, няма сили да се защити. Във воденицата се въртят девет камъка. Всичкото брашно се разлива в ненаситната уста на ламята. Претръпва и посяга поне шепа да напълни. К. Петканов, ОБ, 56. Как понасяла Ганка всичко това — един Бог знаел. Най-после тя претръпнала; на неговото разбойничество гледала вече спокойно. Д. Немиров, Д № 9, 94.
4. Остар. и диал. Изтръпвам; сковавам се. — Кяфирлер! — изрева беят като звяр, — какво го [пожара] гледате? .. Това е ваша работа! .. хората се сепнаха и претръпнаха от ненадейния силен вик. Ц. Гинчев, ГК, 309. Той [дядо Дичо] изправи глава и погледна остро, остро, право у Рада. Погледна я, та я прониза! .. Всички, що бяха у стаята, претръпнаха! М. Георгиев, Избр. разк., 66-67. Елмаз ханъм ѝ причерня и претръпна на мястото си. Тя не можеше никак да си помисли, че така страшно неблагодарна може да ѝ бъде собствената ѝ дъщеря. Св. Миларов, СЦТ, 84. Не са ни отмалнели сили, / нито смрази гневът в юнашкото сърце / уплаха и не са претръпнали ръце, / два дена пушките държали без умора. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 261.
◊ Претръпват / претръпнат ми гьоновете. Диал. Напивам се много. Надникнах в кръчмата на Фачето. Там се е тронясал Кольо Беленката и се е насмукал до козирката. Брули ракията, додето му претръпнат гьоновете. А. Каралийчев, СР, 59.