ПРИБЛИЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приближа като прил. 1. Който е близък на високопоставено, влиятелно лице и се ползва с неговото доверие и благоразположение. Много неща трябваше да се обяснят на Владислав, за да не схване той криво кроежите на баща си и на приближените му боляри. А. Дончев, СВС, 99. Като неприятна сензация се схваща и решението на султана да раздаде на приближените си министри и паши шестстотин от омръзналите му в харема одалиски и робини! Ст. Дичев, ЗС I, 40. Хубава отличителна черта имаше генерал Стойчев: да се вслушва в съветите на своите приближени командири. Мл. Исаев, Н, 475-476. Той заповядал на своя приближен велможа Гарпага да затрие младенеца. Н. Михайловски, РВИ (превод), 35-36.
2. Мат. За стойност, величина, число, функция и под. — който е получен чрез приближение (апроксимация) или закръгляне. Абсолютната грешка ни дава възможност да преценим коя от две приближени стойности на едно точно число е по-точна. Аритм. VI кл, 1965, 83-84. Приближени числа се получават и когато се закръглят дадени числа. Аритм. V кл, 1965, 9.
3. Като същ. приближен (приближения<т>) м., приближена<та> ж., мн. приближени<те>. Обикн. членувано. Човек, който е близък на високопоставено, влиятелно лице и се ползва с неговото доверие и благоразположение. Княгиня София бързо се изправи и .. извика същата непозната дума, която напомняше варварско име. След това тя припадна в ръцете на приближените си. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. Вълко успял да убеди Юмер Драза в Кара Еврен да се построи кула, в която при нужда той и приближените му да се укриват. Н. Ферманджиев, РХ, 151. — Ще ми позволите да ви оставя за няколко часа, Ваше височество, — казах .. Надвечер ще ви изпратя своите приближени. В. Мутафчиева, СД, 126.