ПРИВЀТСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Поздравителни думи или реч, отправяни към някого обикн. по някакъв тържествен, особен повод; поздравление. „На спасителя на моя живот поднасям тези скромни цветя. Всеки ден ще се моля на Бога да ви дари щастие и...“ .. Замисли се и забрави да довърши приветствието. К. Петканов, В, 28. Тия ръкопляскания не бяха само за юбиляря, но и лично за самия Гараганов — любимеца на младежта, отличния декламатор и рецитатор, майстора на приветствията при всички юбилейни тържества. Д. Калфов, Избр. разк., 70. — И аз, негов ученик и негов последовател, обсипан тук с почести, хвалби и приветствия — .. чувствувам се някак си стеснен пред тоя величавий лик на покойния старец. Ив. Вазов, ПЮ, 37. След това ще се изпълни кантата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий и ще се изслушат приветствията на делегатите. Бълг., 1902, бр. 454, 1-2. Изпитанието се започна със слово на български — благодарност към посетителите, и с приветствие към владиката на гръцки. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 578.
2. Рядко. Поздрав (в 1 знач.). — Добре дошъл, господине!... Хрисантов отговори най-учтиво на приветствието на непознатия. Ив. Вазов, Съч. VI, 195. — От младите, Дафинке, телеграма от нашите, от младоженците .. "Приветствия от морето. Щастливи сме. Хиляди целувки.“ Й. Йовков, М, 136. След обикновените приветствия аз му [на учителя] казах комплиментите си за хорото. Н. Попфилипов, РЛ, 86.