ПРИВИЛЀГИЯ ж. 1. Обикн. мн. Изключително право или предимство, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг, други. Телефонната връзка с Кавала през немски централи бе доста трудна задача, но италианецът я изпълни с помощта на някакъв документ, който показваше специалните му привилегии пред германците. Д. Димов, Т, 548. От извънредно голямо значение бяха като предпоставка на Възраждането и привилегиите, които султаните се видяха принудени да дават на известни категории от своите поданици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 36. Патрициите се стремели да запазят всичките си привилегии, получени по наследство. Ист. V кл, 1980, 188. Привилегията е нещо такова, че всеки, който я има, се мъчи да я запази със зъби и с нокти, а всички останали гледат да го лишат от нея. Д. Фучеджиев, Р, 174. Когато бъде готов новият жилищен блок на завода, за тях ще има едно апартаментче. Младите семейства се ползвали с привилегии. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 153.
2. Юрид. Признато от закона право на дадено вземане, което при принудително изпълнение се удовлетворява преди останалите.