ПРИГЛУШЀНО. Нареч. от приглушен. Самотно, приглушено звучаха тия разпокъсани гласове. Не се и усещаше в гъстия здрач на снежната нощ, че наблизо имаше човешки жилища, живи люде. Д. Талев, ГЧ, 207. Остана да звъни тихо и приглушено самотен чан, а два-три други чана едва доловимо му пригласяха. А. Дончев, ВР, 193. Някъде долу ехтеше приглушено планинският поток. Бл. Димитрова, ПКС, 150. На площадката на първия етаж бяха застанали двама мъже и приглушено спореха. Ем. Манов, ДР, 32.