ПРИЕМЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на приемлив. В някои случаи съдиите използват търговския регистър като начин за оценка на икономическата или финансовата приемливост на проектите на фирмите. Кап., 2004, бр. 22, 11. В оценки като „добро момиче“ и „добър младеж“ се включва „приемливост на външния вид и подходяща мисловна нагласа“. ЛВ, 2002, бр. 21, 10. Не съм убеден в приемливостта на предложението.


Източник: Речник на българския език (онлайн)