ПРИЗНА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от признавам, признавам се и от признавам си; признание. Настоятелството на дружеството [Българското книжовно дружество в Браила] е било обнадеждено за официалното си признаване благодарение на застъпничеството от страна на браилския префект. М. Арнаудов, БКД, 258. В живота на един свободен творец най-мъчителният и опасен момент е признаването му. А. Далчев, ИСУ, 192. Но тогава се появила неочаквана опозиция от Емерих, който заявил на Инокентия, че признаването на Стефана за крал ще му бъде „крайно неприятно“. РН, 1910, кн. 8-9, 207.