ПРИЗНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който цени, не забравя сторено му добро или услуга и изпитва най-добро чувство към този, който ги е направил; благодарен. Благодаря за любезното ви писмо, четох го с голямо удоволствие и ви съм двойно признателен, че не бавихте отговора си. Ив. Вазов, ПЕМ, 40. Направи цяла изповед на редактора: — Не мога да живея повече така! Всички работят, искам да работя и аз! И ще ви бъда много признателна, ако ме приемете, макар и само за проба! Ст. Даскалов, СЛ, 224. Писателят все седял и все писал .. През време на почивката той рисувал на една книжка проект за паметника, който трябвало да му въздигне признателното потомство. Елин Пелин, Съч. IV, 205. — Господ да бъде с вас и да ви пази, госпоже! .. Ти ще мя видиш, как зная и аз да бъда признателен за доброто, което ми стори! П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 74. Емблема радостна на борба свята, / дигни се гордо под небесний свод, / о паметник, изникнал из сърцата / на цял един признателен народ! К. Величков, ПССъч. II, 124. Признателни деца.
2. За думи, поглед и под. — който изразява или с който се изразява най-добро чувство, благодарност за сторено добро или услуга; благодарен. Най-последният ѝ поклон, .., придружен с признателна усмивка, бе изпратен към някого на първия чин. Ив. Вазов, Съч. ХII, 190. От тоя ден Фучик виждаше в очите на всеки войник признателен поглед, който казваше: „Ти си наш и ние винаги ще разчитаме на тебе“. В. Геновска, ПЮФ, 58. Той направи признателно темане и сивият ямурлук, с който беше наметнат, облече го, което са считаше от негова страна едно почитание. З. Стоянов, ЗБВ I, 284. Ти ми каза: / — Волно дишай! / Ти ми каза: / — Не пълзи, а лети! / Ти ми каза как да напиша / този мой признателен стих! Хр. Радевски, ВН, 20.