ПРИЗНА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на признателен (в 1 знач.); благодарност, признание. Те [селяните] пазеха малката чета, деляха с нея залъка си, прибираха я по къщите си .. Това беше от признателност към своите закрилници, от привързаност към тях, от любов. Д. Талев, И, 275. — Не можем ти се отплати ни с пари, ни с думи, бай Нею — отвърна отец Кирил, пъхайки в сухата му ръка няколко бели меджидии. Нею сне капа и целуна ръка на калугера с видима почит и признателност. Л. Стоянов, Б, 167. Като ви казвам с това писмо „сбогом“, моля ви да приемете и сега моето уверение в признателността ми, в безконечната ми благодарност за добрината ви към мене. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. „Благодаря ви за помощта, която ми показахте, приемете тойзи дар в знак на признателност.“ Ст. Ботьов, К (превод), 47. Да изразиме особено своята признателност към благородните общества и лица, които дадоха една сериозна помощ на нашите ранени и злочести братя. НБ, 1877, бр. 68, 265.