ПРИКА̀ЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от приказвам, приказвам се и от приказвам си. — Много приказваш. Знаеш добре какво произлазя от многото приказване. Й. Йовков, ОЧ, 97. Повикаха в общината най-добрите майстори строители и дърводелци. Нямаше много за приказване — събраните пари за новата църква не стигаха. Д. Талев, ЖС, 167. Както в приказването младата невяста беше свободна и сладка, така и в шътнята се показа лека и пъргава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200.
◊ Не е за приказване. Разг. За изразяване на отрицателна оценка на нещо, което е много лошо, много грозно или е нередно и не заслужава да се обсъжда. — Добър ден, съседе, какво тъй си накичен по лицето? Да не си правил избори? — Тя моята не е за приказване, комшу, отвръща ми той и пипа леко устната си. Чудомир, Избр. пр, 245. — Варим дрехите с пепел и си търкаме ръцете, ама изпира ли се! Без сапун не може — всичко сме захабили, всичко е мръсно, еле ризите... Остави, то не е за приказване! Г. Караславов, ОХ II, 61. — Поведението на твоя брат не ми харесва .. Прави едни работи — не са за приказване. Й. Попов, БНО, 24.