ПРИМИРЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от примирен. Някаква надеждица проблясваше в душата му, лъч някакъв, който го затопляше, изпълваше го с успокоение и примиреност. Ст. Марков, ДБ, 122.
